Продължете към съдържанието

Квантова теория на интегралната система за здравословен начин на живот и високи спортни резултати – отправни моменти

Квантова теория на интегралната система за здравословен начин на живот и високи спортни резултати – отправни моменти

„Ако опознаваме все повече видимото, покрито с плаща на невидимото, то ще можем да си представяме и визуализираме невидимото толкова по-добре, колкото по-големи са знанията ни за видимото“

Автори
Проф. Юлиан Карабиберов
Милена Красимирова

Човекът, вероятно най- сложното творение на Природата, дарено с разум и съзидателно мислене, е подложен на най-голямото предизвикателство от създаването си до днес, а именно, да реши нелеката задача свързана със собственото си оцеляване и позитивната духовно-физическа активност в годините на съществуването си.
За да стигнем до решението на тази задача е необходимо, на първо място, да си отговорим на въпроса – Какво представляваме ние като част от Вселената?
Преди всичко, отделния човек е част от едно общество, то – от друго, а то пък – от цялото общество на човечеството. Това означава, че всеки отделен човек има свое въздействие върху хората като общност населяваща Земята. Всичко е свързано и ако не съществува равновесие и баланс между хората в частност и със средата в която живеят като цяло, то животът не би могъл да съществува в сегашния си вид.
Още в първата ни книга, издадена през 1992 год. „Фитнесът – физическо съвършенство и хармония“, сме отбелязали, че здравето на човека се състои в баланса му с Природата и средата в която живее.
Съвременните научни теории и по-специално тази на Иля Пригожин за „Дисипативните системи“ потвърдиха, че човекът представлява относително независима система, но като част от по-глобалната, то тя носи част от неговите белези, т.е. човекът влияе повече или по-малко върху нея. В съвременното общество, човекът се определя повече като носител на безпорядък в глобалната система, но пък „Теорията на хаоса“ определя това, като стимул за преподреждане на величините с цел изграждането на порядък и балансирано равновесие. В тази връзка, негативите поднасяни ни в живота и средата в която сме, включително стресорите, биха могли да се определят като въздействащи стимули за развитие на нови механизми за противодействие с цел последваща адаптация на организма на човека. Това означава, че вредното, може да се окаже не толкова вредно за човека, ако организма му притежава способността да се развива приспособително … стига обаче, тези стресорни въздействия, като замърсен въздух и вода, генномодифицирана храна, затлъстяване, психическо напрежение, физическо претоварване и т.н., да не се окажат непосилни за организма да реагира защитно, а в последствие и да се приспособи. Някои оцеляват като мутират, което е също вид адаптация с цел именно оцеляване. В повечето случаи обаче, мутацията е признак на невъзвратими увреждания, които засягат и гените, дори поява на нови гени – едно от най-опасните заболявания на човека. Способността за адаптация е закодирано заложен в микроинтелекта на човека – неговото ДНК (Структурата на дезоксирибуноклеиновата киселина е дешифрирана от Франсис Крик и колектив на 28.02.1953 г.). Това е програмирано още при създаването му и е резултат от вграждане на по-висш Интелект в човешкия (научните доказателства за това ще бъдат цитирани по-натам). Следователно, не би трябвало да се плашим от всички стресорни въздействия върху човека, а само от тези които му създават такъв дискомфорт, към които той не може да реагира адекватно и да се приспособи. За това, в спорта трябва да използваме екстремалните над-прагови стресорни въздействия, а в заниманията за двигателна активност и здраве – градивните оптимално дозирани близки до праговите. И в двата случая, успоредно с погасяване на стрес-реакцията, се намалява и чувствителността на рецепторите и съответно понижаване на активността на хормоните, ензимите, йонното калиево-натриево движение при мускулните контракции и т.н. От друга страна, заради трудно поносимите въздействия (токсикиращи, ментално-психически, радиационни, и др.), присъстващи ежедневно в забързания градски живот, трябва да се избягват деструктивните дразнители, разрушаващи здравето и виталността на човека (трябва да отбележим, че границите на поносимост към различните стресорни въздействия е различна за всеки индивид и е повече с генетичен, отколкото с наследствен произход. Това определя степента на адаптируемост на всеки човек). Т.е., от една страна въздействаме върху процеса разширяващ зоната на комфорт, чрез предизвикване на планиран дискомфорт съобразен с възможностите на индивида, а от друга с избягване на разрушителните стресори, оптимизиране процесите на борба с тях, психо-физическо възстановяване и възстановяване на природосъобразния начин на живот.

Нашата система разглежда всичко това, като целта ни е чрез нея и последните технологии във квантовата физика и биомеханиката, микробиологията и физиологията, генетиката, кибернетиката и роботиката, парапсихологията, да се опитаме да информираме, обучим и предоставим конкретни инструменти които да използват интересуващите се за това, как да подобрят и контролират условията си на живот чрез комплексни въздействия водещи до подобряване на неговото психическо и физическо здраве, външен вид, телесна форма, самочувствие и емоционален статус, когнитивни способности, активно дълголетие. Тези въздействия са целесъобразно хранене, двигателна активност и спорт, автогенни сеанси и медитация, различни форми на възстановяване, като дишане, сън и други определяни като био хакинг.    

Човешкият организъм представлява цялостна система, която за улеснение може да бъде условно разделена на 3 взаимно свързани подсистеми – работна (мускули), обезпечаваща (кардио-респираторна, ендокринна, отделителна и др.)  и командна (мозък, вегетативна нервна, регулаторни на отделните подсистеми). Всички те, не могат да съществуват и функционират една без друга и са в непрекъсното балансиращо се триединство. Затова организмът и въздействията върху него, било то физически, технико-тактически, емоционално- психологически, социални, на околната среда и т.н., трябва да се разглеждат комплексно и взаимосвързано.

  Революционните открития в генетиката, микробиологията, кибернетиката показаха, че всички процеси протичащи в организма, трябва да се разглеждат в най-дълбоката си същност на клетъчно-молекулярно ниво в ДНК на клетките, като външните въздействия, в частност тренировъчните, предизвикват промени в средата в която функционират клетките, нарушаване на хомеостазата и в  отговор на това, активиране на съответни гени и „промотори“, специфични на приложените въздействия.  

Всяка молекула ДНК има около 30000 гена, контактуващи помежду си чрез т.нар. медиатори (химически вещества). Всяка намираща се в ядрото на клетката ДНК молекула съдържа около 3 милиарда компоненти, подредени върху двойна спирала върху която са кодирани всички указания за създаване и поддържане на живота (цит. по Фурнаджиев В., Абаджиев И., 2019). В ДНК нишката е позициониран „управленческият апарат“ за активиране на съответен ген.

  В книгите ни „Фитнесът“, 2016 и „Кондиционната подготовка във волейбола“, 2017 сме обяснили за четиризначно записания код на човека съдържащ се в ДНК двойните спирали, изграждащи хромозомите, както и за химическите процеси водещи до промени в ДНК, следствие на ензимна активност и активирането на специфичните протеини прикрепени към ДНК. Научно е доказано, че вероятността генетичния код да е следствие на еволюция е само 13% и че вероятността да е заложен от висш разум е цели 87%. Този висш разум е Вселенския интелект, вграден в този на човека чрез ДНК. Това означава, че ДНК е носителят на интелекта на човека, като модел на висшия интелект на Вселената.

  Беше установено, че информацията предавана по нервите към и от главния мозък е в закодиран вид и че тя може да бъде дешифрирана само от т.нар. „запомнящи“ (очакващи) молекули, намиращи се в мембраните на клетките, изграждащи синапсите. Чрез „запомнящите молекули“, разновидност на РНК, става запаметяването, разпознаването и пропускането на информация, заради което е наречена еРНК (от лат. енгромна, запомняща РНК) (цит. по Фурнаджиев В., Абаджиев И., 2019).  В зависимост от изграждащият я брой нуклеотиди, респективно честота на импулсите постъпващи към мускула, разработихме през 2020 год. хипотезата за „Вълновата теория на тренировъчните натоварвания“. Тя се характеризира с 4 дължини на честотната лента на протичащите електрически импулси, съответстващи на четиризначната система за кодиране на информационно-вибрационното поле на човека. Счита се, че информационната матрица съдържаща определен брой вибрационни импулси може да генерира нова матрица и така да се формират разнообразни структури определящи състоянието на човека, като изработване на програмни модели и характеристики на поведенчески, мисловни, психо-моторни и други дейности на човека.

   Съобразно горепосочената система на организма, мозъкът притежава управленческите му функции. Той съхранява информацията и в него се изработват програмните мисловни модели на всички съзнателни решения и последващи действия. Мозъкът е център и на духовната енергия, която е от най-голям интерес за специалистите работещи за здравето на хората или в елитния спорт. В горепосочените книги сме обяснили, че човешкото съзнание е генератор на информация под формата на биологични вибрационни полета и , че мисълта може да регулира химическите процеси влияещи на живота на човека. Това означава, че мисълта може да повлиява както на качеството на живот, моментна работоспособност и процесите на стареене, така и на спортно-състезателната дейност и високите спортни постижения. Насочените чрез мисълта информационни сигнали се анализират и сортират от невронната мрежа на „ретикулната формация“ намираща се под теменната област на черепа. Именно там се взимат решенията за всички действия, на базата на генетичните или придобити заложби. Тези решения обаче, могат да бъдат в някаква степен променяни от съзнанието и силата на мисълта, волевите усилия и психическата устойчивост на индивида и най-вече от това, как той осмисля и интерпретира въздействията приложени върху него. Следователно, когнитивните способности и смисловата оценка на въздействията определят качеството и интелигентността на взетите решения. Те от своя страна пък определят поведенческите функции на човека, а резултатите от тях, като градивни или не.

Друг дял от главния мозък, представляващ интерес за нас е „хипоталамуса“ , където са разположени центровете за поддържане на жизненото състояние на човека. Научно доказано е, че дейността на тези центрове също може да се регулира и контролира чрез специфични въздействия, каквито са средствата от йогата, медитацията, внушението, автогенните тренировки. От най-голямо значение за резултатите от прилагането на тези форми на въздействие е силата на човешкия дух. Умението да се използва тази сила градивно ще открие нови хоризонти за самоопределянето на човека, като зависимост преди всичко от самия него и по-малко от заобикалящата го среда. „Ти си такъв какъвто мислиш и чувстваш че си, а не такъв какъвто те определят другите“ е в основата на самоопределението и дава реални шансове за успех в борбата с негативизма, дегенеративните заболявания, зависимостите, дискомфорта предизвикан от стресорите.
Експериментите за „квантовото вплитане“ на Алберто Перуцо и неговия научен екип доказаха, че в микроплан енергията и нейния носител – материята са едно и също нещо. Така мисловната дейност и човешкия дух може да се считат за висша форма на проява на енергията, респективно на материята. В тази връзка, в наши публикации, още през 2016 год. сме посочили, че самият мускул представляващ горепосочената работна система на организма е енергия. Ако се основаваме на формулата на Айнщайн, че енергията е равна на масата на тялото по ускорението й на квадрат (Е = m.C2), ще може да заключим, че именно масата е динамична, т.е. енергийно-вибрационна величина. Смисълът на движението има водеща роля за това, как да функционират ефективно мускулите при изпълнението на важен двигателен акт. Самото движение, в зависимост от неговата интензивност и продължителност води до синтезиране на специфични белтъчни матрични структури. Всеки белтък в тях има свое значение и функционална характеристика определена от генетичния апарат и ДНК. В основата на тяхното формиране стои силовия компонент на натоварването, т.е. силата, а нейната величина ще зависи от степента и силата на взаимовръзка между белтъчните молекули. В зависимост от величината на работното съпротивление, силата се проявява във:
– максималните/ околомаксималните си стойности, при което говорим за максимална сила (голямо съпротивление и ниска скорост и времетраене при изпълнение на движенията)
– скоростта, при което говорим за бързина (малко съпротивление и времетраене и висока скорост на движенията);
– времето, при което говорим за издръжливост (малко съпротивление и скорост и голямо времетраене).

Тези особености водят до приоритетно ангажиране на един или друг тип мускулни влакна изискващи различен тип на енергообезпечаване, хормонално и ензимно участие, кислородно снабдяване и т.н. и всичко това с участието на специализираните гени и командните функции на ДНК. Тук безспорно е активното участие на „обезпечаващата система“. Така, първоначално, протичат реакции водещи до изграждане на механизми за противодействие на стресора, дефинирано в учебните помагала като „срочна адаптация“, която дефакто е временна, неефективна и нетрайна като такава и затова ние не я терминуваме адаптация; и впоследствие до наистина ефективни и трайни структурни и фукционални промени на клетъчно-молекулярно ниво, разглеждани като реално адаптационни, наречено в практиката- дългосрочна адаптация. Най-висшата степен на адаптация засяга невронните клетки на главния мозък и се изразява във формиране на двигателно-мисловни матрици с определени функции за организма. За това, всички въздействия върху него, трябва да се свързват комплексно с психо-моториката и генетичния апарат на човека, а не еднопосочно, както обикновено става в практиката.

От голямо значение за състоянието на човека са хормоните, влияещи върху извършващите се биохимично-физиологични процеси в него. Групата катахоламини, към която влизат адреналина и норадреналина, са пряко отговорни за начина на протичане на редица жизнено важни процеси в организма. Установено е увеличаване на концентрацията на адреналин в кръвта при положителни емоции, а при стрес и депресии, се намалява. Затова е наричан хормон на стреса. Други хормони, като допамин и серотонин, също бележат повишено отделяне при емоционално удоволствие и добро настроение, а вторият има и пряко отношение към остаряването. При стресови състояния, пък се увеличава отделянето на кортикостероида кортизол (наречен хормон на стреса), който при продължително поддържане на високо ниво разгражда мускулната тъкан и увеличава кръвната захар. От своя страна пък, последната доставя енергия на тялото да се справи със стресови ситуации. Инсулинът е отговорен за обмяната на веществата и е единствения, който понижава нивото на кръвната захар, която може да причини напълняване и диабет. В същото време, той е един от най-мощните мускулноизграждащи хормони, заедно с тестостерона и соматотропния хормон.

Контрола на стрес реакцията на психично и телесно ниво 

В ежедневието си ние минаваме през различни емоционални състояния, които са предизвикани от нашите мисли, като много често не обръщаме внимание за силата и въздействието на емоцията върху телата ни и как това се отразява, когато се храним и когато тренираме.
Накратко за емоцията и тялото!
Когато преживяваме житейски ситуации, в които активираме Емоция, независимо дали е положителна или не, ние я “поглъщаме” в тялото.
И така, приели сме я и тя е вътре в нас. Ако една емоция не се отреагира и изкара извън тялото (с техники за отреагиране на негативна емоция или комплекси от упражнения за отреагиране и вентилиране на емоцията, които ще се научим да практикуваме), тялото я отреагира много често със соматични признаци.
Когато сме в негативния регистър на емоциите –
– под напрежение /така наречения дистрес/,
– когато изпитваме гняв /ядосани сме/,
– когато сме тъжни,
мозъкът ни бие тревога и подава сигнал “Господаря/Господарката е на война” и активира хормоните на стреса – Адреналин, норадреналин, кортизол. Те от своя страна са “солна – сярна киселина” и буквално попарват организма ни и това разболява телата ни. Не можем да избягаме от напрегнатото ежедневие, все пак трябва да се съобразим с особеностите на времето в което живеем и да се адаптираме към него по здравословен начин, като намерим алтернативи за справяне.
Какво се случва, когато сме в позитивния регистър на емоциите
– спокойни сме
– общуваме с лекота
– изпитваме радост
– щастие
– любов
– разгръщаме в пълна сила потенциала, който носим в себе си
– всичко, с което се захванем ни се получава бързо и лесно
мозъкът ни активира букет от опиоидни хормони – на щастието – серотонин, допамин. Те са като балсам за тялото ни и точно Те са нашите Алтернативи за справяне! Но как да ги активираме? На пръв поглед всичко изглежда толкова лесно.
Отдавайки се “под наем” на Мисли и Емоции от негативния регистър предизвикани от забързаното ни ежедневие, телата ни са “попарени” от стресовите хормони, и алтернативата е усвояване на техники за справяне от позитивния регистър на емоциите.
Как обаче това се връзва с тренировките?
Когато човек цял ден е бил в адреналин, норадреналин, кортизол // под напрежение//, и след това отиде да тренира и тренировката е динамична, тежка и много изтощителна, тялото отделя още стресови хормони и макар да е позитивно отделен адреналина – то той вече е в още по-големи количества. Това не означава, че не можем да тренираме интензивно и натоварващо , всъщност може да ви се стори противоречиво, но дори е необходим този интензитет в двигателната активност. За да си го позволим здравословно, добре е предварително да подготвим тялото да се справи с биохимичния букет на натоварващата тренировка.
Каква е тайната “Да тренираш тялото и да изведеш емоцията” така че да се освободиш от нея и да тренираш функционално и рационално!
Отговорът е в “Синхоничността” на двигателната активност и емоцията по времето на фитнес заниманието.
Всеки, който влиза в залата, отива воден от собствените си емоции и преживявания. Ако емоцията е от негативния спектър, примерно “Цял ден си бил напрегнат в работата или в отношения с близки, колеги, клиенти или просто си изморен/а” и решиш да релаксираш докато още стресовите хормони от деня са в пика и не са се оттекли. Рязкото нахлуване на опиоидните хормони може да наруши сърдечния ритъм или човек да се почувства дискомфортно. Адреналина се отича бавно от тялото, а серотонина навлизайки преди да се е освободил стресовия хормон предизвиква “сблъсък” , което може на един етап да доведе до неприятно усещане.
По същия начин стоят нещата ако с цел да се освободим от напрежението направим “Разкъртваща тренировка” В тялото ни нахлува още повече адреналин (макар и позитивно отделен) За това тайната е в “Синхроничността” !
Да подготвим тялото за релаксация или за натоварваща тренировка, като го синхронизираме с емоционалния си фон още в самото начало на тренировката за да подготвим биохимията в тялото, която да ни позволи да тренираме с удоволствие.
Да познаваме тялото и емоциите си, ни позволява по-голяма свобода на действие в различни аспекти на живота. Тренирай емоцията си, култивирай я и се освободи от нея по приятен и полезен начин – докато тренираш.

Изложеното показва, многостранните, дори разнопосочни функции на хормоните поддържащи равновесието в системата – човешкото тяло.
Следователно, чрез химическите съединения- хормони, се извършва хуморалната регулация на клетъчно-молекулярно ниво. Регулатарните функции на обменните процеси пък е отредена на множество ензими.
Въпреки, че разглеждаме промените в работната система и синтеза на активни структурни, съкратителни и регулаторни мускулни белтъци в локален план, трябва дебело да подчертаем, че те засягат организма като цяло в глобален план. В тази връзка, дефинирането на локална сила е само условно понятие улесняващо работата ни върху дадена мускулна група. Ако се съкращава, дори най-леко бицепса, вибрационната информация за това стига до всички останали мускули, като се предава по миофасциите, а самата вътремускулна координация от „ДНК- минорните белтъци“, играещи ролята на финни координатори, тонизатори и медиатори. За това, трябва да разглеждаме силата и движенията следствие на прилагането й, като сложна биологично-механична система, специфично енергоосигурена.
Всички жизнени и адаптационни процеси в организма на човека имат фазов характер, извършва се чрез сумиране на ефекти и се провеждат на молекулярно-тъканно равнище. Следствие на тези процеси се проявяват съответстващи функции и изменения в доминиращите системи, вкл. в генетичния апарат, подчинени на „Принципа на отражението“, т.е. на външно въздействащи фактори. П. Анохин посочва, че само при изпреварващо/ предупредително приспособяване на организма към предстоящото събитие в околната среда е възможно неговото оцеляване (цит. по В. Фурнаджиев, Абаджиев И., 2019). Това означава, че въздействията които се използват и очакваните ефекти от тях, трябва да се осмислят прецизно и прогнозират предварително, още преди използването им.
Боравенето с квантовата природа в микросредата на организма и на материята в макросредата на функционирането му (обект на Теорията на относителността), без да абсолютизираме нито едно от тях, стои в основата на нашата концепция за оптимизиране на въздействията с които да се постигне добро физическо и емоционално здраве на човека.
Ако, Квантовата физика и по-точно „Теорията на струните“ може да докаже, че в уравнението, полупразна чаша е = на полупълна и математически съкращаването на полу, Ви дава празна чаша = на пълна е пример, който ни даваше нашата класна учителка Златка Костова, в часовете по математика преди 50 години. Сега, след половин век, считаме, че все още нямаме основание да се съгласим с твърдението, че времето и пространството са илюзия и зависят от позицията на наблюдателя, въпреки, че това е твърдение на великия Алберт Айнщайн. И ако за нас, времето е субективно възприятие, то за заобикалящия ни свят е обективно свойство, съществуващо за да въведе порядък. Ние сме в реалността и й влияем чрез нашето субективно време, но и реалното време също има отражение върху нас. Месторазположението Ви на две места едновременно в зависимост от точката на наблюдение, би Ви дало субективната възможност да се чувствата че сте там и тук, но едва ли ще промени реалната Ви позиция относно макросредата в която сте. Не може да ядете банан и да си представяте ябълка, и по този начин да постигнете ефекта на видовата местна храна- ябълката. Съзнанието и мисълта са от изключителна важност, но не залагаме изцяло на това, а използваме много внимателно квантовата същност на материята.
Организацията на енергия и материя, ръководена от ДНК-интелекта, ни дава възможност да направим опит за овладяване на процесите протичащи в организма на човека, вкл. и до контролиране и забавяне на дегенеративните възрастови изменения и разрушителните сили на ентропията, но не могат да я спрат. Убедени сме обаче в това, че човек е програмиран за повече години активен живот. Защо тогава, да не се опитаме да го постигнем в състояние на емоционален и физически комфорт?!

Следваща част – разглежда конкретно интересуващите ни: Ентропия и процесът на стареене!


Ако опознаваме все повече видимото, покрито с плаща на невидимото, то ще можем да си представяме и визуализираме невидимото толкова по-добре, колкото по-големи са знанията ни за видимото.
… защото ще имаме по-голяма допирна площ до невидимото.

0
    0
    Вашата количка
    Вашата количка е празна.Върни се към магазините