“Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему” – Лев Толстой
Семейството е една институция, в която влизаме напълно неподготвени за това как правилно да функционираме за да получим удовлетворение, синхронност и щастие. За съжаление никой не ни връчва “Упътване за щастлив брак”, когато слагаме началото на съвместен живот с нашите партньори. Всъщност всяко семейство създава своята уникална книга с упътвания за любов и интимност чрез тяхната опитност, поведенчески модели, ценностна система, ниво на развитие и емоционална интелигентност.
Всеки човек сам по себе си е като отделна вселена, която има нейните особености, характеристики, правила и допущания, които несъзнавано през времето на развитието са изградени от родители, близки и социума. Израснали сме в семейства и в среда, от която ние сме направили “копинг” стратегии от нашите родители и съответно, това поражда различията между мъжът и жената, които влизат в партньорски взаимоотношения. Решавайки да създадат семейство те се сблъскват със собствените си различия на това от какви родители са отгледани, в каква среда са отгледани, какви са били родителските взаимоотношения, как са научени да обичат т.с как родителя е показвал на детето, че е значимо за него – през подаръци, внимание, свобода на избора или др. Пример: Ако на единият от партньорите родителския израз на любов е да прегръща детето, да прекарва повече време с него, това дете ще чува любовта като Близост, но ако на другия партньор родителския израз на значимост към детето е да му осигури свободно пространство, (“ Получил си 6-тица днес, хайде бягай да играеш с приятели сега! Ти го заслужи!) детето ще чува любовта като осигуряване на свободно пространство за другия за да може партньора му да изрази себе си и желанията си. Така научени да чуваме любовта в нас се пораждат предначертани очаквания как да бъдем обичани, но какво се случва ако нашият партньор е научен да чува любовта по друг начин, който на нас не ни е познат? Единият от партньорите чува любовта като израз на близост, а другия като осигуряване на свободно пространство. Този който осигурява свободно пространство няма да може да бъде разбран като израз на любов, а ще бъде приет от партньора си, който е свикнал на близост, като проява на отдръпване, незаинтересованост и липса на грижа и в крайна сметка идва разочарованието. Същото разочарование настъпва и за другия от партньорите, когато му осигуряват близост вместо свободно пространство – липса на доверие, неразбиране и неприемане. В семейството настъпва криза поради различния израз на любов един към друг. Много значими връзки са спирали на този първи кризисен етап и се разпадат. Израстването на партньорската връзка можем да я сравним с израстването и развитието на човека – първо се учим да ходим и да говорим, след това да опознаваме света, настъпва нелекия период на пубертета и накрая израстването. Всеки цикъл на израстване е придружен с трудностите на новото и непознатото. Значимите връзки израстват през конструктивно поведение при конфликт:
- Започване на разговор със спокойна и позитивна нагласа да се намери решение, да се направи фокус върху потребностите и желаното решение, вместо критицизъм.
- Фокусиране върху копнежа скрит зад негативната емоция. Зад всяка негативна емоция стой неудовлетворен позитивен елемент. Когато човек говори за позитивните си нагласи, той все пак говори за това, че са заедно. Негативните емоции са знак за това, което ни липсва. Болката ни кара да ценим.
- Изразяване и приемане на позитивна оценка и признателност. Идеята е да се фокусираме върху позитивното.
Семейства, които ежедневно инвестират в банката на “Удоволствието” и съвсем реално приемат трудностите без да пренебрегват романтичното, защото брака не е битка “Аз печеля ти губиш”. И двамата се грижат за общото благо и организират дневния ред за да имат време за тях, така преодоляват различията си и ги приемат. Така всеки отваря собствения си интимен психичен свят и настъпва истинската близост, да приемеш партньора.
Милена Красимирова
