Истинската Прошка започва, когато първо простиш на себе си, за казани или не изказани думи, за действия или бездействия.

     Прошката е като реката. Всяка река си има място от където извира и този извор се намира във всеки от нас. Ако не намерим ключа към този извор – “Прости” “Прощавам” стават просто празни думи, които имат смисъл, но нямат силата да променят. Когато човек не си прощава, той изпитва вина, дори може да е несъзнавана, потискана, а вината търси наказание. Тя се превръща в съзнавана или несъзнавана агресия към себе си (автоагресия) или към другите. Човек, който изпитва вина, става лесно манипулируем или самия той манипулира добре себе си или другите. Едва ли това искаш като поведение за себе си или към околните. Да си простиш не означава да се оправдаеш, а първо да разбереш. В разбирането е истинското начало на прошката. Да разбереш, кое те е накарало да постъпиш  така, кои са били мотивите ти, мислите ти, кои чувства са те водили. Възможно е страхът да е взел превес, та ти си човек преди всичко, нормално е да изпитваш понякога страх. Разбирането ще те доведе до прошката към себе си, тогава ще придобиеш силата да прощаваш истински и на другите, ще придобиеш силата да се освободиш от оковите на вината. Когато си извървял пътя на разбирането ще установиш, че си направил най-доброто на което си бил способен към този момент. Не можем да върнем миналото, но можем да поправим ситуации от там и тогава-тук и сега, като компенсираш по добър начин. Ако смяташ, че си сгрешил спрямо някого можеш да започнеш да вършиш добри неща, независимо дали човека е жив или не. Посвети добрите дела на този човек! Учи се, развивай се, независимо на колко години си! Докато сме живи – живота е пред нас! Докато сме в живота – имаме цялото време на този свят! И, не забравяй – Вината търси наказание, а Прошката те освобождава! Простими – Прощавам ти, къде то и да си, и моля силата на Твореца да е с нас!

Милена Красимирова