С проф. д-р Даниела Тасевска – декан на Философски факултет и ръководител на Катедра Психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и по идея на доц. Карабиберов от Колеж по Спорт “Био Фит” гр. София направихме емпирично изследване на тема: ”Мисъл – действие / мозък – мускул”.
Представяме Ви основни моменти от разработката на емпиричното изследване, посветено на един от най-важните аспекти в живота на хората – психическият и физическият комфорт на хората
Изследването е посветено на един от най-важните аспекти в живота на личността – психическият и физическият комфорт. Като теоретична и приложна област на научното знание психологическата наука разкрива един парадокс от съществуването на хората. Живеем предимно в главите си и връзката между ум и тяло е почти прекъсната. Днес хората боледуват поради причина, че водят застоял начин на живот или са напълно обездвижени. Изборът на тема на научното изследване “Мисъл – действие” е с ЦЕЛ да се представи полезността на физическите движения заедно с психологическото консултиране, като средство за справяне със стрес и все по-зачестилите нервно-психични разстройства, които се характеризират с депресия, тревожност, фобии и т.н.
ХИПОТЕЗАТА на разработката е: Допускаме, че съществуват физически движения (действия), които повлияват качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и качеството на мисловната активност и нивата на тревожност на личността.
В теоретичното изложение са детайлно анализирани структурата и функциите на нервната система на човека. Потърсена логическа зависимост между двигателните функции и нервната система. Въз основа на интерпретативния анализ са теоретично коментирани и невробиологичните основи на емоциите, мисленето и мотивацията. Специално място е отделено за разкриване на същността на стреса и тревожността, както и на няколко психосоматични подходи за справяне с тях – системите от подпрани упражнения събрани в бутикови двигателни сесии от Пилатес, Йога, Кегел, Barre au sol, фитбол и др.
В резултат на получениете обобщения е предложено и собствено емпирично изследване.
Целта на емпирично изследване беше да се създаде комплекс от физически упражнения и да се установи влиянието им върху нивата на тревожността при определени типове личности
Задачите на емпирично изследване бяха:
- Да се разгледат основните характеристики на мозъчната дейност като се опишат в сравнителен план функциите на видовете мозък.
- Да се идентифицират специфичните особености на нервната система и се представят нейните невробиологични основания за функциониране.
- Да се проведе емпирична програма, която да изследва влиянието на физическите действия върху нивата на тревожност на изследваните лица.
Предметът на изследване: е тревожността като ситуативен и личностен феномен.
Обект на изследването бяха лица – мъже и жени в зряла възраст (от 20 до 55 години).
Анкетна карта за проучване на мнението на изследваните лица.
Изследването премина през три етапа:
- Входяща психодиагностика на типа личност и тревожността на изследваните лица
- Етап на систематични занимания с физически комплекс от упражнения
- Констатирано изследване с ретест на тревожността на изследваните лица и попълване на анкетна карта, чрез която ни дават обратна връзка как се чувстват като влязат в един режим на тревожност след заниманията с физически упражнения
За нуждите на целта на изследването се сформира група на изследваните лица в зряла възраст от 20 до 55 години (10 мъже и 10 жени), трудоспособни и без трайни физически увреждания. На всички изследвани лица беше проведена психодиагностика с указаната батерия от тестове. След това всички изследвани лица преминаха през шестмесечен двигателен режим от създадения комплекс от физически упражнения.
В края на този период изследваните лица преминаха на ретест и така се получиха данни относно влиянието на физическите движения (упражнения) върху спадането на нивата на тревожност при изследваните лица.
- От получените резултати при входящата психодиагностика стана ясно, че голяма част от лицата са с изразена екстровертност и със завишени нива на тревожност.
- След получените първоначалните данни за физическото и психическото състояние на лицата от входящата психодиагностика, се разкри как функционират лицата от групата и степента им на тревожност. Предвид тяхното състояние на силно изразена тревожност към момента, беше създаден комплекс от физически действия (упражнения), на мускулното натоварване, последваща релаксация и правилното дишане с цел разширяване комфорта на тялото.
От направеното емпирично изследване се обобщиха следните изводи:
ИЗВОД: Получените резултати и направеният сравнителен анализ след проведеното емпирично изследване потвърдиха хипотезата, че съществуват физически движения (действия), които повлияват качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и с качеството на мисловната активност и нивата на тревожност на личността.
ИЗВОД: От проведеното качествено изследване, което се базира на метода – индивидуален случай или работа по случай се потвърди хипотезата, че физическите движения, прилагани в система и с определена продължителност във времето водят до спад в нивата на ситуативна тревожност независимо от типа личност, тъй като чрез определен двигателен режим е налице подобряване на сърдечно – съдовата дейност и по-добро оросяване на мозъчната кора от там следва значителното подобрение на качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и с качеството на мисловната активност и спад в нивата на тревожност на личността.
ИЗВОД: Човешкото поведение е резултат от висшите функции на нервната система. Най-общо то може да бъде определено като реакция на организма спрямо сумата от външни и вътрешни стимули, чиято последователност от действия са насочени към задоволяване на основни жизнени нужди и към приспособяване на индивида към определени условия на околната среда. Двигателна система в този случай означава не само двигателен отговор в тесния смисъл на думата, за придвижване на тялото, но и всякакъв вид отговори от страна на вегетативната нервна система, които най-често са съкращение на гладки мускули, изграждащи стените на вътрешните органи, и промени в секреторната активност на жлези. Получените резултати и направеният сравнителен анализ след проведеното качествено изследване, което се базира метода – индивидуален случай или работа по случай потвърдиха хипотезата, че съществуват физически движения (действия), които повлияват качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и с качеството на мисловната активност и нивата на тревожност на личността.