Eмпирично изследване

С проф. д-р Даниела Тасевска – декан на Философски факултет и ръководител на Катедра Психология  във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и по идея на доц. Карабиберов от Колеж по Спорт “Био Фит” гр. София направихме емпирично изследване на тема: Мисъл – действие / мозък – мускул”.

Представяме Ви основни моменти от разработката на емпиричното изследване, посветено на един от най-важните аспекти в живота на хората – психическият и физическият комфорт на хората

Изследването е посветено на един от най-важните аспекти в живота на личността  – психическият и физическият комфорт. Като теоретична и приложна област на научното знание психологическата наука разкрива един парадокс от съществуването на хората. Живеем предимно в главите си и връзката между ум и тяло е почти прекъсната. Днес хората боледуват поради причина, че водят застоял начин на живот или са напълно обездвижени. Изборът на тема на научното изследване “Мисъл – действие” е с ЦЕЛ да се представи полезността на физическите движения заедно с психологическото консултиране, като средство за справяне със стрес и все по-зачестилите нервно-психични разстройства, които се характеризират с депресия, тревожност, фобии и т.н.

ХИПОТЕЗАТА  на разработката е: Допускаме, че съществуват физически движения (действия), които повлияват качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и качеството на мисловната активност и нивата на тревожност на личността.

В теоретичното изложение са детайлно анализирани структурата и функциите на нервната система на човека. Потърсена логическа зависимост между двигателните функции и нервната система. Въз основа на интерпретативния анализ са теоретично коментирани и невробиологичните основи  на емоциите, мисленето и мотивацията. Специално място е отделено за разкриване на същността на стреса и тревожността, както и на няколко  психосоматични подходи за справяне с тях – системите от подпрани упражнения събрани в бутикови двигателни сесии от Пилатес, Йога, Кегел, Barre au sol, фитбол и др.

В резултат на получениете обобщения е предложено и собствено емпирично изследване.

Целта на емпирично изследване беше да се създаде комплекс от физически упражнения и да се установи влиянието им върху нивата на тревожността при определени типове личности

Задачите на емпирично изследване бяха:

  1. Да се разгледат основните характеристики на мозъчната дейност като се опишат в сравнителен план функциите на видовете мозък.
  2. Да се идентифицират специфичните особености на нервната система и се представят нейните невробиологични основания за функциониране.
  3. Да се проведе емпирична програма, която да изследва влиянието на физическите действия върху нивата на тревожност на изследваните лица.

Предметът на изследване: е тревожността като ситуативен и личностен феномен.

Обект на изследването бяха лица – мъже и жени в зряла възраст (от 20 до 55 години).

Анкетна карта за проучване на мнението на изследваните лица.

Изследването премина през три етапа:

  1. Входяща психодиагностика на типа личност и тревожността на изследваните лица
  2. Етап на систематични занимания с физически комплекс от упражнения
  3. Констатирано изследване с ретест на тревожността на изследваните лица и попълване на анкетна карта, чрез която ни дават обратна връзка как се чувстват като влязат в един режим на тревожност след заниманията с физически упражнения

За нуждите на целта на изследването се сформира  група на изследваните лица в зряла възраст от 20 до 55 години (10 мъже и 10 жени), трудоспособни и без  трайни физически увреждания. На всички изследвани лица беше проведена психодиагностика с указаната батерия от тестове. След това всички изследвани лица преминаха през шестмесечен двигателен режим от създадения комплекс от физически упражнения.

В края на този период изследваните лица преминаха на ретест и така се получиха данни относно влиянието на физическите движения (упражнения) върху спадането на нивата на тревожност при изследваните лица.

  1. От получените резултати при входящата психодиагностика стана ясно, че голяма част от лицата са с изразена екстровертност и със завишени нива на тревожност.
  2. След получените първоначалните данни за физическото и психическото състояние на лицата от входящата психодиагностика, се разкри как функционират лицата от групата и степента им на  тревожност. Предвид тяхното състояние на силно изразена тревожност към момента, беше създаден комплекс от физически действия (упражнения), на мускулното натоварване, последваща релаксация и правилното дишане с цел разширяване комфорта на тялото.

От направеното емпирично изследване се обобщиха следните изводи:

ИЗВОД: Получените резултати и направеният сравнителен анализ след проведеното емпирично изследване потвърдиха хипотезата, че съществуват физически движения (действия), които повлияват качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и с качеството на мисловната активност и нивата на тревожност на личността.

ИЗВОД: От проведеното качествено изследване, което се базира на метода – индивидуален случай или работа по случай се потвърди хипотезата, че физическите движения, прилагани в система и с определена продължителност във времето водят до спад в нивата на ситуативна тревожност независимо от типа личност, тъй като чрез определен двигателен режим е налице подобряване на сърдечно – съдовата дейност и по-добро оросяване на мозъчната кора от там следва значителното подобрение на качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и с качеството на мисловната активност и спад в нивата на тревожност на личността.

ИЗВОД: Човешкото поведение е резултат от висшите функции на нервната система. Най-общо то може да бъде определено като реакция на организма спрямо сумата от външни и вътрешни стимули, чиято последователност от действия са насочени към задоволяване на основни жизнени нужди и към приспособяване на индивида към определени условия на околната среда. Двигателна система в този случай означава не само двигателен отговор в тесния смисъл на думата, за придвижване на тялото, но и всякакъв вид отговори от страна на вегетативната нервна система, които най-често са съкращение на гладки мускули, изграждащи стените на вътрешните органи, и промени в секреторната активност на жлези. Получените резултати и направеният сравнителен анализ след проведеното качествено изследване, което се базира метода – индивидуален случай или работа по случай потвърдиха хипотезата, че съществуват физически движения (действия), които повлияват качеството на функциите на нервните процеси свързани с комфорта на физиологично ниво, но и с качеството на мисловната активност и нивата на тревожност на личността.